Нели Закс
Закриляни са влюбените…

Закриляни са влюбените

под зазиданите небеса.

Незнайна сила им дарява дъх,

те носят камъните за благодатта

и всичко, тук което расне,

при тях тепърва ще намери дом.

 

Закриляни са влюбените

и единствено за тях все още славеите пеят,

не са изчезнали сред глухотата,

а приказките тихи на леса, сърните

кротко страдат пак за тях.

 

Закриляни са влюбените,

те отгатват затаената тъга на вѐчерното слънце,

кървящо върху върбов клон —

и упражняват през нощта усмихнати умирането,

тази тиха смърт

с всички ручеи, изтичащи в копнеж.

 

1949