Фьодор Тютчев
От оня млад живот, бушувал тук…

От оня млад живот, бушувал тук,

от оня кървав — тук плющял — порой,

какво е оцеляло, Боже мой?

Две-три могили — нямам спомен друг…

 

И два-три дъба — кипрят се над тях,

разкършват ствол и смел, и непокорен,

шумят — и все им е едно, че с корен

там рият памет нечия и прах.

 

Природата не помни ден, ни век,

годините ни призрачни не смята

и осъзнава изведнъж човек,

че той е сън за нея на земята.

 

Поред тя своите рожби, всички нас,

щом свършим битката си безполезна,

приветства пред раззинатата паст

на всепоглъщаща и миротворна бездна.

 

17 августа 1871