До тук е лятото.
Нататък —
сбрал облаци
едва, едва —
пристъпва хладен,
дрипав вятър
по оредялата трева.
Обсажда голите баири,
издухва слънцето
и пак
под клони ниски
се провира
и ляга
в мокрия листак.
Но горе
над самия вятър,
под облачния небосвод
тежи обратно
към земята
все още
недостигнат плод.
Край
Към началото на страницата