Николай Зидаров
Кукери

Хей, кукурякът

сбира пчелите.

Кукери чакат

в хълмите скрити.

 

С клоните бели

трепва филизът.

В миг пощурели

кукери слизат.

 

Звън, чакан вече,

в чанове впримчен,

еква далече

с гърмол пиринчен.

 

Свири кларнетът.

Огън див бляска.

В тъмното светят

маска до маска.

 

Кукер за вести

порти удари.

Носят невести

китки и дари.

 

Земен лъч блесне,

връща го сводът.

С обредни песни

кукери бродят.