Николай Соколов
Щурецът

Вали, вали дъждецът

от облачната вис.

Замлъкнал е щурецът

на сушинка под лист.

 

Под своя покрив слуша,

как бавно вън вали.

И как след дълга суша

земята шумоли.

 

Той ще превърне в песен

отпосле всеки звук.

Затуй мълчи унесен

зеленият му лък.