Що за хала
завилняла —
вятър, дъжд и сняг!
Вей, завява,
заслепява
ни очите чак!
Малък Сечко,
Сечко-Бечко,
стига се люти!
Не върлувай,
не бушувай —
спри гнева си ти!
Духаш, чукаш
и се пукаш
ала пролетта
пак ще блесне
посред песни,
радост и цветя!
Край
Към началото на страницата