Шарл Бодлер
Литаниите на Сатаната

О ти, най-мъдрият и чист Господен воин,

ти, Бог низвергнат, за възхвали недостоен,

 

о, Сатана, смили се над мойта скръб безмерна!

 

Ти, принц — изгнаник, вечно онеправдан, търпял,

но с двойна мощ въставал след всеки свой провал,

 

О, Сатана, смили се над мойта скръб безмерна!

 

Велик, всезнаещ цар на бездните на ада,

ти, пръв лечител на човека, който страда,

 

О, Сатана, смили се над мойта скръб безмерна!

 

Ти, учил прокълнати, презрени досега,

чрез любовта да вкусват от райските блага,

 

о, Сатана, смили се над мойта скръб безмерна!

 

Ти, който със Смъртта, любовницата властна,

Надеждата роди — безумна и прекрасна,

 

о, Сатана, смили се над мойта скръб безмерна!

 

Ти, дал на всеки смъртник, качен на ешафод,

смел поглед — да презира стълпения народ,

 

о, Сатана, смили се над мойта скръб безмерна!

 

Ти, със сияен взор съзрял подземни зали,

където скрити спят камари от метали,

 

о, Сатана, смили се над мойта скръб безмерна!

 

Ти, който също знаеш къде, в кой кът дълбок

съкровища безценни ревниво пази бог,

 

о, Сатана, смили се над мойта скръб безмерна!

 

О ти, чиято длан се спуска — да затули,

да скрие бездната под всички сомнамбули,

 

о, Сатана, смили се над мойта скръб безмерна!

 

Ти, който чудодейно пияния старик

измъкваш здрав и читав — прегазен преди миг,

 

о, Сатана, смили се над мойта скръб безмерна!

 

Ти, който — болката да спре да ни изгаря! —

селитра учиш ни да смесваме със сяра,

 

о, Сатана, смили се над мойта скръб безмерна!

 

Ти, който на челото на всеки долен Крез

клеймо поставяш — негов съдружник пръв до днес,

 

о, Сатана, смили се над мойта скръб безмерна!

 

Ти, който като страст в девойките разпали

любов към раните, към хората в парцали,

 

о, Сатана, смили се над мойта скръб безмерна!

 

Тояга за изгнаник, пред учен — лъч пламтящ,

ти, изповедник, вдъхващ в бунтовника кураж,

 

о, Сатана, смили се над мойта скръб безмерна!

 

Ти, пастрок на безброй, които в черна злоба

от Рая Бог-отец подгонил е към гроба,

 

О, Сатана, смили се над мойта скръб безмерна!

Молитва

Хвала и слава тебе, о, Сатана — над нас,

сред Рая, в който властва, и в Ада с алчна паст,

където победен бленуваш ти отвека.

О, под Дървото на Познанието нека

до теб духът ми седне, когато види сам

как клоните разцъфват — един невиждан Храм!