Разказ
- Сваляне на всички:
По-долу е показана статията за Любен Петков от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Любен Петков | |
| български писател | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Учил в | Икономически университет – Варна |
| Работил | журналист, редактор, писател, издател |
| Литература | |
| Жанрове | разказ, роман |
| Известни творби | „Зелени кръстове“ (1968) |
| Награди | „Златен ланец“ (2000)[1] „Петко Славейков“ (2009) |
| Семейство | |
| Деца | Дора, Цвета |
Любен Петков Желязков е български писател белетрист, автор на книги за възрастни и деца.
Биография
Роден е на 3 юни 1939 г. в странджанското село Крушевец. Средното си образоване завършва във Варна (1957), висшето – във Варненския икономически институт (1962).[2]
Работи като журналист и редактор в Радио Варна (1965 – 1966), във вестник „Народна младеж“ (1969), издателство „Български писател“ (1974 – 1987) и списание „Съвременник“ (1990 – 1992). От 1993 до 2000 г. е директор на държавното издателство „Отечество“. През 2000 г. основава частното издателство „Отечество – София“.[2]
Книгите му са преведени на руски, сръбски, полски, унгарски, чешки, испански и други езици.
Член е на Съюза на българските писатели.[3]
През 2009 г. е обявен за почетен гражданин на Бургас.[4]
Библиография
- „Зелени кръстове“ (1968),
- „Кошничка с диви ягоди“ (1975),
- „Порта с лъвче“ (1977),
- „Календар“ (1978),
- „Око на света“ (1988),
- „Преображение Господне“ (1990),
- „Убийство“ (1992),
- „Градът на истината“,
- „Сватбата на Акакий“ (2002),
- „Сладкишът на доктор Сириус“ (2004),
- „Котаракът Бартлет“ (2009),
- „Край огъня – приказки от Странджа“ (2010) и др.
Награди
Носител е на престижни литературни награди. През 2005 г. получава Голямата литературна награда на Бургаския регион „Златен Пегас“ за цялостно литературно творчество.
През 2009 г. е носител на наградата „Петко Славейков“ за постижения в творчеството за деца и юноши.[8]
Източници
- ↑ „Литературен конкурс „Златен ланец“ 1995-2004“. София: Труд, 2004, 126 с.
- 1 2 Пенка Ватова, „Любен Петков“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН.
- ↑ Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 16 юни 2026 г.
- ↑ ПУБЛИЧЕН РЕГИСТЪР на почетните граждани на гр. Бургас.
- ↑ „Почина писателят Любен Петков“, offnews.bg, 8 март 2016 г.
- ↑ Анжела Димчева, „Почина писателят Любен Петков“, електронен бюлетин „Културни новини“, 8 март 2016 г.
- ↑ „Почина писателят Любен Петков“, „Площад Славейков“, 8 март 2016 г.
- ↑ „Любен Петков взема наградата за детска литература „Петко Славейков“[неработеща препратка], в. „Сега“, 14 юли 2009 г.
Външни препратки
- От и за Любен Петков в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България
- Любен Петков в Литернет
- Литературна критика за Любен Петков в Литернет
- Произведения на Любен Петков в
Моята библиотека - Любен Петков, „Котаракът Бартлет“, в. „Литературен форум“, бр. 17 (440), 19 декември 2000 г.
- „Любен Петков (1939 – 2016)“, в. „Култура“, бр. 10 (2847), 18 март 2016 г.
- „В памет на Любен Петков“, интервю на Деян Енев, Портал за култура, изкуство и общество, 8 март 2016 г.
|
