По-долу е показана статията за Кирил_Гончев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Кирил Гончев | |
| български поет | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1 септември 2016 г.
Хераково, България |
| Учил в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Деца | 3 |
Биография
Роден е в с. Дриново, Поповско, на 14 май 1940 г. Завършва българска филология в Софийския университет.[1]
Работи в Радио София, в Драматичен театър Търговище, в Радио Шумен, в списание „Български воин“, в издателствата „Народна младеж“ и Профиздат, във вестник „Литературен фронт“. Главен редактор е на издателство „Български писател“.[1]
Автор е на книгите „Пътуват макове“ (1966), „Горчиво пространство“ (1979), „Пера от Пегас. Пародии“ (1987), „Усмихнат до стената“ (1990), „Под самия Балкан на душата ми“ (1995) и „Майната ми“ (2000).
Член е на Съюза на българските писатели.[2]
Стиховете му са превеждани на руски, полски, турски и украински език.[1]
Женен е, с две дъщери и син.[1]
Умира на 1 септември 2016 г. в дома си в село Хераково, Софийско.[1]
Награди
Носител на „Почетния знак на Община-Шумен - сребърен“ (2000) и на Националната литературна награда за лирика „Иван Пейчев“ (2009).[1]
Източници
- 1 2 3 4 5 6 Кирил Христов Гончев в „Литературен свят“.
- ↑ Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 16 юни 2026 г.
Външни препратки
|
