Поезия
-
- 4,9 Аз не разбирам вече…
- -660
-
- 6 Да пием в здрача…
- -660
-
- 4,3 Зимно настроение
- -660
-
- 6 Какви са тия птици?…
- -660
-
- 4,7 Кратки фрагменти
- …, -660
-
- 5,7 Морска буря
- -660
-
- 5 На брат ми Антименидас
- -660
-
- 6 На река Хебър
- -660
-
- 6 Пий, Меланипе, с мене…
- -660
-
- 5,5 Химн на Диоскурите
- -660
- Сваляне на всички:
По-долу е показана статията за Алкей от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Алкей.
| Алкей Ἀλκαῖος | |
| древногръцки поет | |
 Алкей и Сафо. Атически червенофигурен калатос, ок. 470 г. пр. Хр. Сицилия | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 560 г. пр.н.е.
|
| Литература | |
| Период | VII – VI век пр. Хр. |
| Жанрове | политически песни, пиршествени песни, химни, любовни песни |
| Семейство | |
| Партньор | Сафо |
| Алкей в Общомедия | |
Алкей (на старогръцки: Ἀλκαῖος) от Митилини, главния град на остров Лесбос, е древногръцки лирически поет. Днес са оцелели само отделни фрагменти от 10-те тома негови стихове, но в древността той е високо ценен. През елинистичния период Алкей е включен в списъка на „Деветимата лирични поети“.
Алкей произлиза от аристократичен род. Той участва активно в политическия живот на родния си град. Заедно с Питак участва в свалянето на първия тиран на Митилини – Меланхър, като през 600 г. пр.н.е. се сражава срещу Атина при Сигей. Там загубва щита си и описва случката в стихове.[1] По-късно, след неуспешен опит за преврат срещу втория тиран – Мирсилий, Алкей е изпратен в изгнание и се завръща едва след смъртта на Мирсилий.
Поетът пише за всичко онова, което го вълнува – политика, природа, любов, вино. Според него човек трябва да извлича удоволствие от всяка една ситуация. Посвещава химни в чест на боговете и най-вече на Дионис. Негови са химните „Към Хермес“ и „Към Диоскурите“, от които са запазени някои откъси. За химна „Към Аполон“ черпим информация от преразказа му в проза, създаден от оратора Химерий. Алкей разработва и народни песни, като пише и свои, най-вече по повод народни празненства.[1]
Произведенията му са на родния еолийски диалект, а езикът му е примесен с форми, характерни за Омир. Разнообразието от теми хармонира с разнообразието от метрика, за която поетът е особено ценѐн. Използва голяма и малка асклепиадова строфа и сапфическа строфа. Смята се, че той въвежда т.нар. алкеева строфа, която се състои от четири стиха. Първите два съдържат по единадесет срички, третият – десет, а четвъртият – девет. Съставена е от различни метрически стъпки.[1]
В творбите си Алкей остро напада не само укрепилия се на власт тиран, но и всички останали управници. Известно време пребивава в Египет и вероятно посещава Тракия и Лидия. През Античността произведенията му са високо ценени, редактирани и издадени в 10 тома от александрийските философи Аристофан от Бизантион и Аристарх Самотракийски. Предполага се, че са били подредени по теми. До днес са запазени наименованията на групи стихове като „Бунтарски песни“, „Песни за пиршества“, „Химни“.[1]
Алкей е сънародник и по-възрастен съвременник на Сафо, а според някои твърдения – и неин любовник. Той не остава безразличен както към личността, така и към поезията ѝ. Свидетелство за това са някои запазени фрагменти, за които се смята, че са част от поетическа преписка между двамата.[1]
Последният сигурен факт за живота на Алкей е завръщането му в Родината през около 580 г. пр.н.е.[1]
Източници
Външни препратки
В Общомедия има медийни файлове относно Алкей
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Алкей- Творби на Алкей в Моята библиотека в превод на Борислав Георгиев
|
