На дъщеря ми
трябваше да озаглавя тази книга
„Истината е във виното“
в нея няма случайни стихове
само темите подскачат
ето майка ми
мамо, мамо прости ми
толкова исках да се дистанцирам от теб
а в очите те гледам — същата съм
дъщеря ми бяга, бяга
и тя е същата
ние сме
това неспокойствие защо е
тая тъга
тая тревога
и екстаз неочакван
защо е
няма причина
нямат причина сълзите
нямат причина усмивките
нямат причина стиховете
няма причина самият живот
той е
и какво можем да направим
за следващите три
освен да се фотографираме заедно?
нямам намерение да приравнявам картините на дъщеря ми
с някакви жалки старчески редчета
НЕ НЕ НЕ
картините на дъщеря ми са млади
те пращят от цветове и бунтове
главата им е весела гумена топка
която лети в своите граници
НЕ е самолет, НЕ е ракета, тя сама си лети
в розово, синьо, зелено
КЪДЕ СЪМ АЗ, КЪДЕ СЪМ АЗ, КЪДЕ СЪМ АЗ
с моите приглушени стонове и жалби
че не успях, че не можах, че трябваше повече
КЪДЕ СЪМ АЗ
в картините на дъщеря ми
може би в тихото, може би в тъмното, може би в липсата на сянка
или в четката
или в окото
или никъде
освен в кръвта която получих и дадох
там
в бъдещето
стихотворението не може да дойде от дрямка пред телевизора
нито от форумна активност
от опит ви казвам че дори реалните стимуланти не са сигурни
то е чаша вино капка по капка пълнена
пиеш, пиеш, пиеш
лек си
може да си тук
може да си там
може просто да се повтаряш
да си гениален или да пишеш глупости
не е важно
не е важно за целта
да се осмисли натрупаното
в кефа да се изпиеш след толкова мъки
до дъно
и когато се събудиш с махмурлука на отхвърления
и отвсякъде боли
то е там
по-реално от всякога с беззащитната си рисувана усмивка
чака любов твоя или нечия завинаги
а единственото доказателство за участието ти в тази съмнителна снощна работа
е песента на гласните
ааааааа ооооооо ууууууу еееееее
Х
тихичко (заради нетския образ) ще ви разкажа днес какво се случи
събудих се рано
взех душ
и започнах да се чудя кое е по-важно
полезното или приятното
отложих мисленето и се разходих в нета
нямаше нищо лично, беше скучно
замислих се по неволя
заложих на полезното и задълбах в един проект
депресирах се
не мога без чужда помощ, трябват ми приятели
и то не какви, а…
кликнах на Х-а с кеф и си пуснах филм
Сексът и града
плаках
по време и след
ядох и пих (да не изпадаме в подробности)
посрещнах мъжа си, нахраних го, целунах го
разчистих всичко
застанах в изходна позиция
и пак се запитах
кое беше важното и кое приятното
разбира се, важен е английският
трябва ми
колко просто
ама съм фиркана сега
пък и да не съм мразя трябва
доста незряло
мда
доста незряло
в търсене на компромисен вариант
настана вечер месец изгря
и си пуснах в ю-тюб
мантра за лека нощ
Love Secret
Love Secret
Love Secret
скъпа
днес се случи няколко пъти
о, колко лепкав е споменът
приближих, пламъкът я облада и пламна
така тънка и стегната
наклони си усмивката и отрони
паф-паф, паф-паф, паф-паф
онзи мирис
на усамотение и размисъл
на разточително пиянство
и безметежност
от който се отказах
понеже да си зависим от удоволствието е лесно
по-лесно
по-лесно
по-лесно
отколкото очаквах преди 40 дни
и самобичуването ще продължи дълго
защото какво е болката
освен най-лесното
има само една причина да се откажа от удоволствието да пуша
страхът че няма да имам пари за цигари
когато ме изгаря нуждата
и ще падна ниско
какво можех да направя освен да се откажа
в единствения момент когато не бях застрашена
и така ли да постъпя с всичко което ме радва
и се изплъзва днес и утре все повече
малко ми е любовта
и не стига за птичките, пчеличките и целия свят
дори за теб не стига
а за мен съвсем
сипвам наградите в чаши, в чинии
там може да се импровизира
филия с маргарин или черен хайвер все е мезе
и за алкохола количеството е определящо
да има
да има е важно
за здравето
което само когато имаш се питаш защо ти е
гледах филм, пих ракия
(можеше и да си спестя горното ако бях разумна
отдавна е клише поетът който пие
но аз повече споделям отколкото правя поезия така че)
навярно това е импулса да ви пиша
какво ме разплаква, какво ме тревожи в тези несъзнателни моменти
безпокоя се за утре, за мен
че не си спомням коя съм
че не знам какво мога
че не прощавам
на моите приятели сто тояги!
сто тояги!
за високомерието на богатия
за снизхождението на красивия
за менторството на знаещия
сто тояги! сто тояги!
малко е
дайте още
сто, сто!
какви са самодоволни
преди се тревожех че не ги обичам и завиждам
не е било вярно, обидена съм
че не виждат
че не чуват
че не разбират
и ги осъждам за късогледството
сто тояги!
сто тояги на тях, сто тояги и на мен
ако някога забравя
че щастието не е собствен успех
не е награда
а подарък
не съм писала стихотворение по поръчка
и няма да ми се получи, знам
веднъж ще реша да участвам в конкурс
и ето не може
било публикувано в интернет
къде е публикувано бе ей
в списание ли, в сайт ли, вестник ли
постнах го в личния си блог и в тайната форумна лаборатория
откъдето го изтрих преди да пратя
и как си представяш днес писането ми е интересно
без интернет
в тетрадка със сърчица ли
която кътам за да прочета на селска вечеринка
или в читалището на останалите графомани
а после в пълна конспирация изпращам за конкурс
вярно, и аз имах такава но мина доста време
сега ако не виждам отворен прозорец и два реда не пиша
всичко това обаче теб, моят драг читател, не те интересува
а онзи отсъстващият още по-малко
но тъй като хулиганката от горните редове не съм аз
този разговор не се е състоял
всички сме излъгани
защото пиша моите думи до мен
а смисълът, за който нищо не си казахме
със сигурност е в моя мозък
може и болен
но това вече съвсем, съвсем не ме интересува
виждам стихотворението
наляла съм се до козирката
ясно е че пак ще напиша стихотворение
и какво
ще скрия от деца и близки всичко реално
ще го пъхна на тъмно както онази книга
старах се да е най-приемлива, но и компромисите имат граница
пиша, защото обичам да пиша, мамка ви!
бум-бум, бум-бум и горан брегович
но ти ме чуваш
трябва да е достатъчно
напоследък мисля много за количествените натрупвания и качествените изменения
и явно не ми е достатъчно
защото е възможно да ги оцениш само ако ти се случат
измененията имам предвид
ДИШАМ
кой знае какво е станало се чудиш
да, наистина е изключително
след като си платя всички дългове ми остават пари за пиене
дай боже всекиму
наздраве!
и ако някой ти каже че идеята за натрупванията и измененията е на Маркс, не му вярвай
на всеки който живее в бъдещето е
седим на терасата
аз, ти и тази която ни разделя
алкохолът е в повече и миналото се пени
мръсно ли е, много ли е, и кое, не се вижда
лека съм, вземам високите тонове на облаците в най-бляскавите моменти
ти чертаеш граница между мен и нея
но тя е подмолна, тътен от любов, мъзга по бялата ми якичка
довиждане някога моя, довиждане!
време е да сваля ученическата униформа
и да порасна
опияняващ е звукът на клавиатура върху фон от фикции
но метафорите са превозвачи на емоции
а аз съм в задръстване
трябва да призная
това е игра
и да спра да се преструвам
че се влюбвам и страдам
използвам емоцията да пиша
и лъжа тези които се интересуват
хладнокръвно
кога станах такава
кога боже
и ще спра ли да наказвам
другите заради мен
едва ли
аз съм професионалист
така отдалечено е небето
забучено на минаре
като кюфте, но пилешко
или начало
на сън
(със приспивателно)
е
шарено и гъсто
петмезено в почивни дни
с разходки дълги, с меки пръски
от миризми и тишини
е
мътно
като магистрална права
потулена със светлини
която ромоли, припява
като поточенце почти
близо е
забрадка мека
на мъжка длан в коси
небето там
аз сляпа съм за него
и топлия му дъх
и глуха съм за неговата песен
че сънувам
страха си зад прозореца на
Истанбул
колко плат е нужен за да покрие турското знаме небостъргача отсреща
не мога да изчисля
пърхащите ресници от флагчета на площад Таксим
замрежват очите
и чужденецът благува в цветното опиянение
на синия си свят
незрящ за десанта на червени
полумесеци и звезди
парашути и кошове с права вяра
които го засипват
от по западно високите
но с гръб към залеза сгради
докато
портретът на Ататюрк не му подложи крак
с аритметиката на звезди посред бял ден
има едно малко селце в интернет
което умира
моето
къщите му са изоставени
улиците са празни
даже пъдаря се е скрил
останали сме няколко дето наминаваме
всеки ден
един ще пусне песен
друг виц
по някоя тема за политика или каквото там
за да се преброим
но вижда се, ясно е
отидоха си хората
няма го селото
и това
както много други
па като ме свие сърцето, повъртя се, повъртя се и навън
свят широк, форуми много
някой ден ще спра да идвам
някой ден и мястото ще изчезне
заедно с архива
и всички нас
толкова живи, толкова живи
какво е сродна душа
всеки си има обяснение
нещо мъгливо в главата
нещо леко в сърцето
има обаче едно правило
че тя никога не е съпруг
а ако е любим е бивш
защото сродната душа може да е само приятел
от другия пол
+ и +
– и –
са противоестествени
и нищо не следва от тях освен смърт
единството на противоположностите е борба за оцеляване
живот
а сродната душа бог дава
само за сравнение
времето е пясък в разтворена шепа
каза приятелят ми Б. във форума
по повод зимните икономически прогнози
приятелят Ъ. нарисува Левски за подарък
М. се разтревожи от новините и предложи блокада
а Х. издаде книга
за която ми беше говорил преди
някога отдавна
когато животът се плискаше
и не ми беше приятел
тези неща се случиха без причина и без моето участие
тъжно ми е
в тишината на компютъра
в тишината на стаята
в тишината на масата
в тишината на леглото
в тишината на мислите
в тишината на думите
между
нас
измих прозореца
изпрах щорите
дълго търках мивката и плота
после абсорбатора, печката
микровълновата и тостера
прахосмукачка пуснах
прането прострях
направих обяд
седнах на дивана
и заплаках
котката
от камината мърка
мъррррзи ме
да се събличам
мъррррзи ме
да те обичам
мъррррзи ме
но впила нокти в екстаз
дрррразни и боли
сссстича се
шшшщипе
галллли
внимавай
не е нежна
не е твоя
не е завинаги
котка
Пролет
изпърхах
вятър ли ме вдигна
или ти дойде
Лято
не винаги се случва лятото
с онези разтопени небеса
не винаги
Есен
надушил е кошутата еленът
и цял е бяг и трепет
сторих път
Зима
чуй тишината
в окованите думи
е погребано лятото
влюбена съм
не май и не през май
октомври си отиде без много дъждове
ноември сигурно ще е мъглив
а декември студен
типично за сезона
плача
когато ирисите се целуват с вятъра
жената знае
мъжът е влюбен
и с аромата храни птиците
усмихва се
усмихва се
усмихва се
и ако те от слънцето странят
жената знае
усмихва се
усмихва се
усмихва се
и цвят затваря
грях
сок сладък
от ябълковия задник
на съня ми
капка червива
в синия
разум
е
любов
само хубавите хора оставят хубави спомени
често забрявам че е имало такива
зад високата ограда
пазя се
да не влезе някой
да ме докосне с нож или устни
и да срине
любовта
дома
мен
но човек не може да контролира живота
и случайността винаги намира пролука
да плисне дъжд и усмивки
в едно кафе
пишеш ми разни неща
по приятелски
а аз слушам песента
и се питам
какво е това
и как ли се чувства китарата
в ръцете ти
всеки ден в твоя град
по твоите улици
те събирам
тротоар усмивки
шахта с интимни неща
павилион за съвети
алея музика
леха целувки
поток сълзи
лодчици преструвки
слънце
ти целият си любовен стих
и аз валя
слушам тази песен n-ти път
музиката ме взривява
а не разбирам текста
бейбе… тогедър…
защо не можеш да видиш
през дупките на очите
колко си в мен
и колко ми липсваш
как ми размъти мозъка така не знам
вредителите ли бяха малко
или със син камък ме напръска
цъфнах и вързах
че и плод изкарах
грозде
сочно е много
какво да го правя се чудя
сън не ме хваща нощем
да го изям — кратко е
да го изсуша — жал ми е
на ракия и вино ще да е
все да съм пияна
любими
ти ме чуваш през девет земи в десета
трудно ми е, ела, успокой ме
изпразниха се менците
увяхна ми китката
чакам те
да си дойдеш
когато те видя сутрин
или вечер
когато говориш
или мълчиш
усмихваш се
за мен
или пък не
когато те има
съм обла
и сладка
и цяла
или
портокал в зениците
обичам те бавно
охлюв по тялото
за първи път
всеки път
изпищява свирката
бие тъпанът
струна плаче
с глас
и умира
ще се оставя
нека потокът пише вместо мен
за секса
ах
за секса
с теб
100 е тежко за крилете на любовта ти
90 също
при 80 бихме могли да се разхождаме по плажа хванати за ръце
на 70 да подскачаме весело и
на 60 да тичаме по облаците
но тъй като искам да ме пренесеш на ръце
50 / 50 е идеалното тегло за любовта.
Косата ми вече те целува по петите,
идваш ли?
твоето тяло в моето тяло
звучи така лесно
в късно лято
в ранна пролет
като гнездо и лястовица
крясък и дрозд
но твоето ще си е твое
и моето ще си е мое
във всичките нетски сезони
нещо казах
нещо ми отговори
чу каквото не искаше
разбрах каквото ме плашеше
млъкнах
избяга
но днес се сетих
че може би се движим в една посока
далече, далече, далече
от риска да сме себе си
и право в прегръдките
на мелодрамата
глупаво е да кажа обичам те
и сама да се изправя пред избора
накъде
насам, натам или на място
няма значение, защото моят отговор не е приятен за мен
наникъде съм така зависима от другите
първо трябва сама
а после с някой
някъде
ако изобщо е писано
мастилото е още по клавишите
не го изтрих, усмихнато е
дишаше
рисунки не видях, ни вятър
нито птици ехото донесе
пресипнах ли от викане
къде си
естествено че те открих по знаците
в новия ти дом
и тайно те наблюдавам
бих искала да беше тайно и от мен
за да ги няма какавидите в стомаха
и пърхането на пеперуди
по коприненото въже
на което висиш
не заслужава да бъде разказван
бичувай го с мълчание
души го с многозначие
кълцай със страст
а той
няма да е там
кървящата пихтия в гърдите ми
пулсира
искам да я изям
сурова и топла
без белег
от теб
Обичам морето
и тихото, и бурното
с поглед.
Мокра съм
а спасители няма на плажа.
за Санторини ще напиша
някой друг път
всъщност много пъти
ще пиша за Санторини
дори ще отида
с някой друг
може би
там
Голямото въображение е наказание в личен план
Естествено, сама, пак съм сама
с тази любов
и това стихотворение
не мога да избягам от стихотворението
хайде нека да е песен
разочарова ме скъпи
толкова много, толкова много
че думи нямам
а чуждите не вършат работа
не искам и няма да позволя да се увличаш по мен
ми каза
записвам в книгата
за да си го чета като забравя
липсваш ми
не достигам, губя се, не намирам, намалявам, изчезвам
търся метафора или поне синоним
на тази проява на лош вкус
извинявай
много беден речник
той не е против да е вдъхновение
и да лекува нуждите ми
между другото
пак ще се срещнем в някоя реалност
душата ми е в началото
на урока по любов
не гледай звездите, виж до теб
някой иска да те целува
направи го
цената на моите стихотворения
е в килограми и отчаяние
колкото повече, толкова повече
и само за мен
кога да спра да плача
за това тяло
така противно и чуждо
мое ли е
отражението
и позора
как да я спася под тоновете сланина
не съм принц
да я целуна
днес, да, точно сега и нито минута по-късно
ще изтрия всички книги на духовни учители
и ще си кача добра литература
примерно хемингуей
защо той ли
откъде да знам
има ли значение
с кой кораб ще се върнеш у дома
професионалистите не оставят нищо на случайността
дилетантите разчитат само на нея
поезията е по средата
еднакво неуловима
Какво е нужно на поета за да напише стих?
Време.
* * *
много врати
течение
* * *
спънат кикот на прага
била съм тук
писателството не е работа
ще го пазя
тревичка под камъка
дъщеря ми рисува
премълчаното
каквото мога най ми приляга
ритнах я — пресъхна
смирих се — потече
дъното е обятие
текстът е белег
нечие торнадо се завихря
някъде горе, някъде там
a аз съм долу
при мен
а сега накъде за кой ли път
навътре
е отговорът на въпроси без отговор
Снежно е, а люляк посадих.
Напъпил беше другаде
и с корените го пренесох в градината.
Още я нямам, но днес е първа пролет!
крушите са се разлистили
без да видя как
а всеки ден ги гледах
това е поема само за Грийн
и е съвсем кратка
зелен е той
зелен
като утрото в очите
на красив мъж
или красива жена
ако има значение какво е
щом е зелен
дали тя е жената на моя любим
или любимата на моя мъж
е все едно
когато си другата
не ме е обичал!
не ме е обичал!
не ме е обичал!
просто е стихотворението
на омразата
грозната не прави любов
дори и със себе си
жена (второ качество) търси мъж (втора употреба)
до който да изглежда красива и умна
разбита вълна
в скута ми
на свети валентин
в чашата ми
лед на сърчица
толкова много жени
толкова много мъже
и никакво привличане
говори ми
любов в клетка
аз съм голямо момиче
не плача
без очила
с отрязан език уча английски
сега поне знам защо
не
мъже
строят Тадж Махал
в пустинята на сърцето ми
сипят се звезди
в скайп
той ме чете
чувам обичам те
на сина ми
ще бъде трудно, но не забравяй
че от мен до теб е един флуид
предизвикателството в изпита по вероятности
както и в живота
би могло да е само скоростта
защото и времето, и разстоянието
са въпрос на гледна точка
на мъжа ми
пиша това стихотворение за теб
то е повече оправдание
и по-малко стихотворение
но трудно е
с истинските неща
какъв прекрасен спокоен ден
сама на компютъра и приятелите
ми казват обичам те
по сто начина
невероятна си
и усмихни се
и аз се смея с глас
защото живота наистина е прекрасен
обичан
Какво е еквилибриум?
Когато общото действие на външните сили е равно на нула.
G.
Границите на моя език са граници на моя свят.
А.
Еквилибриум не е просто равновесие.
Еквилибриум е успокояване и активизиране на невидимите сили,
нещо несигурно и стабилно и с това много вълнуващо.
Еквилибриумът е нещо вселенско, той измива и укротява всички малки залитания и тревоги.
М.
Вътрешен покой и балансираност.
N.
Това е тайното име на Боко.
K.
Равенство на свободите.
V.
Трептене около нулата.
W.
Бъдещето
казах аз
но го направихте вие.
Благодаря!
в тишината
е само вътрешният ми звук