Авторът на тази книга е познат на българските читатели по един особен начин — не чрез неговите произведения, които никога не са издавани на български, а от думата „садизъм“, произлязло от неговото име.
Маркиз дьо Донасиен Алфонс Франсоа прекарва във френските затвори повече от 30 години — за убийства на сексуална почва. Според неговите критици произведенията му са изпълнени с описания на „сексуални извращения, кошмарни еротически видения и други патологични състояния“.
С възникването и разпространяването на фройдизма обаче започва преоткриването на маркиз дьо Сад. Сюрреалистите виждат в него „апостол на анархическите своеволия“ и го вписват в своето родословно дърво. Екзистенциалистите приемат „отвергнатия“ автор като близък пътешественик на техния светоглед. Така през последните десетилетия книгите на Маркиз дьо Сад придобиват необикновена популярност и се издават в огромен тираж.
Предлагания сборник от новели съдържа част от най-популярните произведения на автора.
Няколко думи за „Любовни престъпления“
Първата от новелите, включена в сборника с това заглавие, Маркиз дьо Сад започва да пише на 1 март 1788 г. Освен нея в сборника влизат още десет новели, разделени в четири тома, в следния ред:
Първи том:
1. Жулиет и Роне, или Амбоазката, конспирация. Историческа новела.
2. Двойно изпитание.
Втори том:
3. Мис Енриет Стралсон, или Последиците от отчаянието. Английска новела.
4. Факселанж, или грешките на амбицията.
5. Флорвил и Курвал, или фатализмът.
Трети том:
6. Родриг, или Омагьосаната кула. Алегоричен разказ.
7. Лоранс и Антония. Италианска новела.
8. Ернестин. Шведска новела.
Четвърти том:
9. Доржвил, или Престъпник от добродетелност.
10. Графиня Сансер, или Съперница на своята дъщеря. Анекдот от Бурбонския двор.
11. Йожени дьо Франвал.
В по-късни издания, под това или други заглавия, заедно с единадесетте, са помествани и редица други творби на автора, обединявани по литературен вид, обем, маниер на разказа, или по други признаци и съображения.
В тази книга е направен подбор на пет от новелите, характеризиращи творчеството на Сад, предназначено за публикуване (четвърта, пета, седма, осма, девета, десета и единадесета). В него, за разлика от произведения, като например „Сто и двадесетте дни на Содом“, писани за задоволяване на вътрешни потребности на автора, езикът е съобразен с общоприетите обществени норми за литературното творчество на епохата. Въпреки това, публикуването на сборника предизвиква твърде рязка и враждебна реакция на официалния печат. „Журнал де-з-ар, де сианс и дьо литератюр“ помества статия, в която обвинява автора на „Любовни престъпления“, че е същият, написал скандалния роман „Жюстин“ (нещо, което Сад упорито отказва да признае).
Въпреки сравнителната умереност поне в езика на Сад в публикуваните новели, авторът на статията пише: „Не можах да прочета без възмущение тези четири тома с възмутителни жестокости. Дори не съм компенсиран за отвращението, което те внушават със стила на автора, който в това произведение е жалък, все така извън всякаква мярка, изпълнен с фрази с лош вкус, с очевидни безсмислици, с тривиални размишления.“
Възмутен от една от статиите (особено тази на Вилтрек), Сад публикува отговор, в който не само се изявява като блестящ полемист, но и доразвива редица свои възгледи за романа и литературата, изложени в теоретическия предговор към сборника „Виждания върху романите.“
По повод обвиненията за липса на добродетели в художествените му произведения той пише: „Невинаги, когато принуждаваме добродетелта да побеждава, можем да претендираме, че към един роман или трагедия има интерес.“
И подчертавайки, че ужасът и милостта в драматичното изкуство трудно могат да съжителствуват в една спокойна атмосфера, посочва и тривиалната, но съкрушителна истина, че думите и действията на литературния герой, не могат да се отъждествяват с тези на автора на литературното произведение и да служат като обвинение срещу него.
„Всеки актьор в драматична творба — пише Сад — трябва да говори с езика, определен за характера, който носи… с него говори действуващото лице, а не авторът.“
-
3,7
Факселанж или заблудите на амбицията
- Faxelange, ou les Torts de l’ambition, 1800
-
-
4
Доржвил, или как от добродетел се стига до престъпление
- Dorgeville, ou le Criminel par vertu, 1800
-
-
4
Графиня Сансер или Съперница на дъщеря си
- La Comtesse de Sancerre, ou la Rivale de sa fille, anecdote de la Cour de Bourgogne, 1800
-
-
4,7
Флорвил и Курвал, или фатализмът
- Florville et Courval, ou le Fatalisme, 1800
-
Издание:
Маркиз дьо Сад. Любовни престъпления
Френска. Първо издание
Издателска къща „Орион ЕК“, 1991
- — Добавяне