Книгите на Райнер Мария Рилке са представени в сборника хронологически, по реда на тяхното първо издание. Подредбата на самите стихотворения е съобразена с подбора им от самия Рилке. Под всяка творба е отбелязана годината на нейното създаване.
Из „Първи стихотворения“
В своята младост Рилке всяка Коледа е завършвал по една стихосбирка — поетическа равносметка на изтеклата година. Така той публикува книгите си; „Жертви на лирите“ (1895), „Увенчан от сънища“ (1896) и „Пред Рождество“ (1897), които през 1913 г. обединява в сборника „Първи стихотворения“.
Из „Ранни стихотворения“
По Коледа на 1899 г., пред прага на новото столетие, Рилке публикува книгата си „На мен за празника“, която по-късно преработва и разширява, а през 1909 г. обединява със стиходрамата „Бялата княгиня“ (1904) в сборника „Ранни стихотворения“.
Из „Книга на образите“
„Книга на образите“ е публикувана през 1902 г. Допълнена значително, излиза отново през 1906 г. Окончателно поправеното пето издание е от 1913 г. Сборникът е съставен от две книги, разделени по на две части.
Из „Часослов“
Сборникът „Часослов“ е публикуван по Коледа на 1905 г. Състои се от три книги: „Книга за монашеския живот“, „Книга за поклонничеството“ и „Книга за бедността и смъртта“. Посветен е на писателката Лу Андреас-Саломе (1861–1937), близка приятелка на Рилке от 1897 г. до края на живота му и негова спътница в двете му пътувания в Русия (1899, 1900), където той се запознава с Лев Толстсй и усвоява руската литература и култура. „Часослов“ въплъщава преживяванията на поета в „руския свят“ и в модерния „шумен град“ Париж (третата книга) и изразява пантеистичните му схващания за сблъсъка на органичното битие с нехуманната, механизирана цивилизация.
Из „Книга за монашеския живот“
Из „Книга за поклонничеството“
Из „Нови стихотворения“
Сборникът „Нови стихотворения“ е публикуван през 1907 г. Тази книга, както и следващата, съдържат стихотворения, написани от Рилке през време на престоя му в Париж след 1902 г.
Из „Нови стихотворения — втора част“
Книгата е публикувана през 1908 г. като непосредствено продължение на „Нови стихотворения“). Посвещението й гласи: „На моя велик приятел Огюст Роден“.
Из „Реквием“
Книгата „Реквием“ е написана през 1908 г. в Париж, а е публикувана през 1909 г. Съдържа две творби: „Реквием за една приятелка“ и „Реквием за граф Волф фон Калкройт“.
Из „Дуински елегии“
Рилке публикува своите „Дуински елегии“ през 1923 г. Но работата си над тях започва още през 1912 г. в старинния замък „Дуино“ на брега на Адриатическо море. Първата световна война му попречва да доведе докрай начинанието си и той успява да ги завърши едва през 1922 г., уединен в малкия „Замък Мюзо“ в кантона Вале, Швейцария.
Из „Сонети към Орфей“
Книгата „Сонети към Орфей“ е публикувана през 1923 г. Това е последният цялостен лиричен цикъл на Рилке, неговата поетическа изповед. Непосредствен повод за възникването на Сонетите е ранната смърт през 1919 г. на Вера Оукама-Кноп, момиче от руски произход, занимавало се с балет и музика и починало от левкемия — болестта, от която след няколко години ще умре и Рилке. „Сонети към Орфей“ са написани като надгробен паметник на девойката, свързвана с образа на Евридика. Книгата е съставена от две части.
Първа част
Втора част
Стихотворения, невключени в книги
Тук са представени завършени творби от лирическото, наследство на Рилке, публикувано в събран вид едва през 1953 г.
Издание:
Райнер Мария Рилке. Лирика
Австрийска. Първо издание
Подбор, редакция и бележки: Венцеслав Константинов
Народна култура, София, 1979
Редактор на издателството: Марко Ганчев
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Олга Стоянова
Коректори: Евдокия Попова, Петя Калевска
Литературна група — художествена.
Тематичен номер 04 95366/5706-4-79
Дадена за набор август 1979 г.
Подписана за печат октомври 1979 г.
Излязла от печат ноември 1979 г.
Формат 70×90/32
Печатни коли 13¾
Издателски коли 8,03
ДИ „Народна култура“
ДП „Тодор Димитров“ — София
- — Добавяне