-
5
Ако е вярна мъдростта старинна…
- Signor, se vero e alcun proverbio antico
-
-
4
Тоз, който част по част света създаде…
- Colui che ’l tutto fe’, fece ogni parte
-
-
6
Тъй славата над гробниците ляга…
- La fama tiene gli epitaffi a giacere
-
-
5
Гори, обвързва здраво, но е сладка…
- La m’arde e lega e tiemmi e parm’un zucchero
-
-
4
От погледа на мойта радост зрака…
- Dagli occhi del mie ben si parte e vola
-
-
0
Горейки, сам-самин оставам в мрака…
- Sol io ardendo all’ombra mi rimango
-
-
0
Тъй както в пергамента и в перото…
- Sì come nella penna e nell’inchiostro
-
-
0
Дорде към красотата изначална…
- Mentre c’alla beltà ch’i’ vidi in prima
-
-
0
О, дух призван, в ръцете ти чудесни…
- Spirto ben nato, in cu’ si specchia e vede
-
-
6
Кажи, любов, познават ли очите…
- Dimmi, di grazia, Amor, se gli occhi mei
-
-
0
Тъй както пламъкът расте в двубой…
- Come fiamma più cresce più contesa
-
-
5,5
А знам, че знаеш: идвам с упоение…
- Tu sa’ ch’i’ so, signor mie, che tu sai
-
-
0
Тоз, който язди нощем в надпревара…
- Chi di notte cavalca, el dì conviene
-
-
0
В смъртта си, ако не греша, живея…
- Vivo della mie morte e, se ben guardo
-
-
0
Повярвам ли на твойта вечно жива…
- S’i’ avessi creduto al primo sguardo
-
-
0
Затуй, че с твойта милост аз живея…
- Forse perché d’altrui pietà mi vegna
-
-
0
Отблизо и далеч достигам с двете…
- Ben posson gli occhi mie presso e lontano
-
-
0
Ако жарта бе равна с красотата…
- Se ’l foco fusse alla bellezza equale
-
-
0
Не знам осанка с мисъл тъй висока…
- Non posso altra figura immaginarmi
-
-
0
С очите ви аз виждам зрака нежен…
- Veggio co’ be’ vostr’occhi un dolce lume
-
-
0
Грижовна с друг, към себе си жестока…
- D’altrui pietoso e sol di sé spietato
-
-
0
Отгоре слязъл с тленното си тяло…
- Dal ciel discese e col mortal suo, poi
-
-
0
Даряваш радост, а сълзите пиеш…
- Se per gioir pur brami affanni e pianti
-
-
5,5
Че трудно се незримото обича…
- Che mal si può amar ben chi non si vede
-
-
0
В умиращия да съзра не мога…
- Non posso or non veder dentr’a chi muore
-
-
0
Високата й нова хубост — горе…
- La nuova alta beltà che ’n ciel terrei
-
-
0
Затуй, че Феб не гърчи, не увива…
- Perché Febo non torce e non distende
-
-
6
О, нощ, о, време сладостно и черно…
- O notte, o dolce tempo, benché nero
-
-
4
Ако на младост слабата жарава…
- Se da’ prim’anni aperto un lento e poco
-
-
0
Не знам от друго копие ли иде…
- Ne so, se d’altro stral giammai s’avviene
-
-
0
В очите ви аз не съзирах скрита…
- Non vider gli occhi miei cosa mortale
-
-
0
Ковачът с жар желязото разстила…
- Sol pur col foco il fabbro il ferro stende
-
-
6
Таи се в камъка приятел верен…
- Sì amico al freddo sasso è ’l foco interno
-
-
0
Ти, дух блажен, със стоплящо старание…
- Felice spirto, che con zelo ardente
-
-
0
Кажи, жена, защо тъй дълготрайна…
- Com’esser, Donna, può quel c’alcun vede
-
-
0
За вярна мярка в моето призвание…
- Per fido esemplo alla mia vocazione
-
-
0
Със плът кълчищена, сърце от сяра…
- Al cor di zolfo, a la carne di stoppa
-
-
0
От сладък плач в смеха жесток и болен…
- Dal dolce pianto al doloroso riso
-
-
6
И милостта подобно скръб ще смаже…
- Non men gran grazia, donna, che gran doglia
-
-
0
От мен не могат вече пи наслада…
- Esser non può già ma’ che gli occhi santi
-
-
0
Върни деня, когато бе свободна…
- Tornami al tempo, allor che lenta e sciolta
-
-
6
През бурна шир и с лодка уязвима…
- Giunto è già ’l corso della vita mia
-
-
0
Очите сторих вход за вероломна…
- I’ fe’ degli occhi porta al mie veneno
-
-
0
Без теб ли съм, гадина по-презряна…
- Non è più bassa o vil cosa terrena
-
-
4
О, вий, на този свят отдали вече…
- Io dico a voi c’al mondo avete dato
-
-
0
Ний с теб, любов, сме толкова отдавна…
- Di te con teco, Amor, molt’anni sono
-
-
5
О, Боже, младостта зелена ще ли…
- Non può, Signor mie car, la fresca e verde
-
-
0
Непожеланото желал бих, Боже…
- Vorrei voler, Signor, quel ch’io non voglio
-
-
0
От дни натегнал, с грехове преситен…
- Carico d’anni e di peccati pieno
-
-
6
Безкрайните ми мисли все греховни…
- Gl’infiniti pensier mie d’error pieni
-
-
4
От ден във ден, от младостта ми първа…
- Di giorno in giorno insin da’ mie prim’anni
-
-
5
Боли от нея, ала пак е мила…
- Mentre m’attrista e duol, parte m’è caro
-
-
0
Ако на моя нрав, и див, и жален…
- Se lungo spazio del trist’uso e folle
-
-
5
А знам добре — една вина тежи ми…
- Penso e ben so c’alcuna colpa preme
-
-
0
Смъртта си знам — не знам часа си сетен…
- Di morte certo, ma non già dell’ora
-
-
0
Доволни бяха, но и в скръб смутени…
- Non fur men lieti che turbati e tristi
-
-
0
Ценя гранита, спотаил забрава…
- Grato m’e’l sonno, e piu l’esser di sasso
-
Послеслов
Преводачът на тези стихове мисли, че някои от формалните разрешения, които той трябваше да намери, се предлагат за първи път в българската стихотворна практика. Това е първата у нас цяла книга с класически ренесансови сонети и мадригали. Съобразявайки се с обстоятелството, че италианският език не познава мъжките рими, той си постави за цел и българската транскрипция на Микеланджеловите сонети да прозвучи без тях. Само на единични места този принцип бе нарушен, а в мадригалите и фрагментите съзнателно изоставен, за да се избегне еднообразие в звученето.
Друг проблем, с който преводачът трябваше да се справи, се свеждаше до вярното смислово разбиране и тълкуване на оригинала, чиято тъмнота се признава от всички изследователи. За тази цел, освен няколко известни коментара, които той използува, много ценна се оказа възможността за едномесечна работа в университета на Перуджа, която му позволи подробното езиково проучване на оригиналния текст, писан на флорентински диалект от преди четири века. Всичко това му дава основание да се надява, че не са много случаите на неправилно прочитане и интерпретиране.
Трябва да се изтъкне и друго. Поради относителната самостойност на метричните форми в различните езици звученето на класическия италиански сонет, според автора на този превод, трябва да се търси в рамките на петостъпния ямб, който е чувствително по-кратък от т.нар. „дванадесетсричен“ италиански стих, достигащ до петнадесет и повече срички. Това създаваше допълнителни трудности в желанието му да запази цялото образно и мисловно богатство на оригинала. Но въпреки всички условности на формата, които спази, предлаганият тук превод на не едно място според него покрива образната и смислова същност на оригинала. За съблюдаване на един научен критерий, всички по-съществени отклонения бяха посочени в бележките към текста, макар те никъде да не излизат от мирогледната схема, в която се движи мисълта на поета и на епохата му, нито от духа на поетиката му.
Според неговото убеждение най-важната езиково-художествена задача при превеждане на ренесансови поети се състои в това да се избегне чувството за завършен литературен език със застинали езикови похвати. Особеното очарование на примитива, което четенето на Данте и неговите следовници доставя, се дължи на езика: неговата свежест и жизненост ни доставят чувството, че присъствуваме на самото му сътворяване — до такава степен всяка форма звучи като открита пред нас. Затова преводачът на тези поети трябва да има преди всичко богата лична езикова инвенция. Чувството за съпротива на езиковата материя, с която поетът се бори тъй, както с мраморния отломък, е особено важно при Микеланджело, защото на него (както вече изтъкнахме) се гради особеното въздействие на поезията му. Върху това разбиране бе търсено и звученето на този превод, който се стремеше да избегне една основна опасност — гладкото и лесно течение на стиха. От друга страна, преводачът целеше да загатне и онова чувство за езиково-художествена отдалеченост, която четенето на оригинала буди, и вярва, че този му стремеж оправдава леката архаизация на речта, която може би, би подразнила някого.
Целият възел от човешки проблеми, които тази поезия съдържа и които пишещият тези редове се опита да изясни в началото, го кара да допусне, че беглият поглед към досега издадените от него стихове и преводи би изяснил единните подбуди на интереса му към поети от различни епохи, включително и към Буонароти. Поради всичко това той ще бъде особено доволен, ако настоящата книга бъде разбрана и като един „опит“ върху поезията на Микеланджело.
Издание:
Микеланджело Буонароти. Лирика
Редактор: Светозар Златаров
Редактор на издателството: Николай Бояджиев
Коректори: Лиляна Малякова и Мария Ждракова
Технически редактор: Тома Станкулов
Художествено оформление: Олга и Васил Йончеви
ИК „Народна култура“, 1970
- — Добавяне