Свали му ципа, хвана му пишката и — о, господи, колко е надарен — каза четиринайсет инча, но на мен ми се видяха поне двайсет. Таня му я хвана с две ръце. Майк измуча, потънал в триумфа на насладата. Изскубна члена от тялото му и го захвърли на пода. Видях как се търкулна на килима като параноичен кренвирш, оставяйки по пътя си малки тъжни капки кръв. Търкулна се до стената и спря. Остана там като някакво странно творение с глава, но без крака, което нямаше къде да отиде… И това беше несъмнен факт.
„Най-големият поет на Америка…“
„Райски поет на Американския кошмар…“
„Проклета гениалност…“
„Единственият писател, който изрази с достойнство и искреност страха и агонията на Американския маргинализъм…“
Посвещава се на художника Андрей Кулев, първия читател на този превод, заради страшните му рисунки в сп. „Ах, Мария“.
-
5
Денят, в който говорихме за Джеймс Търбър
- The Day We Talked About James Thurber, 1972
-
-
5,1
Живот и смърт в болницата за бедняци
- Life and Death in the Charity Ward, 1972
-
Издание:
Чарлз Буковски
Любовни истории на обикновената лудост
Превод: Румен Баросов, Панос Статоянис
Изд. „Архетип“, София, 1991 г.
- — Добавяне