„В стаята оставаха още двама души. Те все още се обръщаха към мен, тъй като борбата с първите трима отне само няколко мига.
Като по ноти. Видях ги все още неподготвени — единият с наполовина извадено оръжие, — хвърлих се напред, подарявайки на всеки по юмрук. Съборих ги на земята и ги запратих във въргалящата се компания на тримата им колеги. Бяха петима и не можех да си позволя никакво снизхождение. Сега, когато ръцете ми не бяха съвсем в ред, удрях с крака, докато купчината не замря.“