Маргьорит Юрсенар (1903–1987) е първата жена, приета за член на Френската академия. Тя е писател, историк, но и голям пътешественик, особено заинтригуван от Изтока — близък и далечен. Пътува от Балканите до Япония, От Китай до Гърция, от Албания до Япония. Разказите и легендите, които чува по тези места и които я съпътстват, се превръщат в ключовете към обичаите, нравите, митологията и сърцата на хората, живеещи там.
Авторката ни въвлича в свят, където реалното и фантастичното, сънищата и легендите неизменно съжителстват. Свят, в който и самите ние се чувстваме леко омагьосани, когато четем как художника Ван Фу „нощем се спираше да гледа звездите, денем — водните кончета“ и „обичаше образа на нещата, а не самите неща и нито една вещ на този свят не му се струваше достойна за придобиване, освен…“
-
5,7
Последната любов на принц Генджи
- Le dernier amour du prince Genghi, 1937
-
-
5,7
Мъжът, който обикнал самодивите
- L’Homme qui a aimé les Néréides, 1938
-
Издание:
Маргьорит Юрсенар. Източни новели
Превод от френски: Красимир Мирчев, 1992
Художник на корицата: Здравко Денев, 2003
Издателство „Пулсио“ — СуперМарто, 2003
Второ издание
Marguerite Yourcenar. Nouvelles orientales, 1982
- — Добавяне